Сензорната мотивация като двигател на движението

Бебето не се движи без причина. Моторната активност е винаги следствие от сензорен глад. Занимателните играчки с различни текстури, контрастни цветове или дискретни звуци (тип „шумяща хартия“ или нежна дрънкалка) създават цел. Когато поставите такава играчка на разстояние, което изисква леко усилие, вие не просто го карате да се протегне — вие тренирате координацията око–ръка и активирате мускулите на гърба и врата.

От груба към фина моторика: Механика на прогреса

Играчките, които изискват хващане, стискане или прехвърляне от едната ръка в другата, са фитнес за малките мускулни групи. Тук „занимателният“ елемент — например сортери или рингове за нанизване — играе ролята на обратна връзка. Ако елементът не влезе в дупката, мозъкът на бебето мигновено калибрира движението. Това е чист UX процес на ниво биология: проба, грешка и оптимизация на хвата.

Когнитивната връзка: Причина и следствие

Една от най-подценяваните ползи за физическото развитие е разбирането на причинно-следствените връзки. Играчка, която издава звук при натискане на бутон или се задвижва при побутване, кара детето да повтаря движението съзнателно. Това превръща случайните рефлекси в контролирани, волеви движения. Колкото по-интуитивна е обратната връзка от играчката, толкова по-бързо се затвърждават новите двигателни навици.

Свобода на движението и безопасност

Важен аспект за всеки родител е, че подходящите играчки задържат вниманието на детето достатъчно дълго, за да прекара то повече време по корем (tummy time) — критичен етап за укрепване на раменния пояс. Тук фокусът не трябва да е върху количеството, а върху качеството на стимулацията. Прекалено сложните електронни играчки често водят до свръхстимулация и пасивно наблюдение, докато „отворените“ играчки (тези, които не казват на детето как точно да играе с тях) провокират истинско физическо изследване.

Още по темата вижте на Bebko.bg

Материалът Как занимателните играчки помагат за развитието на двигателните способности на бебетата е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.

Разликата между здравето и хипергликемията се крие в два основни термина: Гликемичен индекс (GI) и Гликемичен товар (GL). Докато индексът ни казва колко бързо даден въглехидрат се превръща в глюкоза, товарът ни дава реалната картина за това как стандартна порция от този плод ще се отрази на захарта ни. За един диабетик разбирането на тези стойности е фундаментално за поддържането на стабилен гликиран хемоглобин (HbA1c).

–

Механизмът на плодовата захар и защо „натурално“ не винаги означава „безопасно“

Фруктозата, основната захар в плодовете, се метаболизира основно в черния дроб. За разлика от глюкозата, тя не предизвиква незабавен скок на инсулина, което в миналото е водило до заблудата, че тя е „свободна за консумация“ от диабетици. Реалността обаче е по-различна. Прекомерният прием на фруктоза може да доведе до омазняване на черния дроб и повишена инсулинова резистентност, което в дългосрочен план влошава контрола над диабета.

Когато консумираме цял плод, ние приемаме и фибри. Те действат като „спирачка“ за усвояването на захарите. Проблемът с плодовете, които ще разгледаме по-долу, е че при тях съотношението между бързи захари и фибри е наклонено в полза на захарите, което ги прави рискови за хора с нарушен глюкозен метаболизъм.

–

Плодовете с най-висок гликемичен риск: Подробен анализ

Диня (Citrullus lanatus)

Макар динята да е богата на ликопен и витамини, тя притежава един от най-високите гликемични индекси сред плодовете — около 72 до 80. Поради ниското съдържание на фибри и високото съдържание на вода, захарта в нея се усвоява почти мигновено. Консумацията на голямо количество диня на празен стомах може да предизвика рязка хипергликемия, последвана от реактивна хипогликемия при някои пациенти.

Пъпеш (Cucumis melo)

Подобно на динята, пъпешите имат висок GI (около 65-70). Те съдържат значително количество захароза и минимално количество пектин (разтворими фибри), което ги прави труден избор за контрол на порциите. Често хората ги възприемат като лека храна и консумират над 300-400 грама на веднъж, което надвишава допустимия въглехидратен товар за едно хранене.

Ананас (Ananas comosus)

Ананасът е изключително полезен заради бромелаина (ензим с противовъзпалително действие), но неговият гликемичен индекс варира между 66 и 70, в зависимост от зрелостта. Колкото по-зрял и сладък е ананасът, толкова по-висока е концентрацията на свободни захари. За диабетиците е препоръчително да се ограничават до една малка шайба, за предпочитане в комбинация с източник на мазнини.

Манго (Mangifera indica)

Често наричано „кралят на плодовете“, мангото е наситено с фитохимикали, но и с въглехидрати. Едно средно голямо манго съдържа около 45-50 грама захар. Дори неговият GI да е умерен (около 51-56), гликемичният му товар е висок поради голямата плътност на захарта в плода. Консумацията на цяло манго е еквивалентна на приема на няколко чаени лъжички чиста захар.

Банани (Musa)

Тук степента на зрялост е критичният фактор. Зелените банани съдържат устойчиво нишесте, което действа по-скоро като фибра. Колкото повече бананът пожълтява и се появяват кафяви петна, толкова повече нишестето се превръща в захароза и глюкоза. Един напълно узрял банан може да има GI над 60 и да доведе до непредвидими скокове в нивата на захарта.

Грозде (Vitis)

Гроздето е измамно. Малкият му размер кара хората да подценяват количеството. Едно зърно грозде е почти изцяло захар и вода. Поради липсата на значителна структура от фибри в месестата част, то се метаболизира изключително бързо. Стандартна порция за диабетик не трябва да надвишава 10-12 малки зърна.

–

Скритите капани: Сушени плодове и плодови сокове

Сушените плодове (фурми, стафиди, сушени кайсии) са „концентрат“ на захар. При процеса на дехидратация плодът губи обема си (водата), но захарта остава. Една фурма съдържа почти същото количество захар като една малка ябълка, но се изяжда за секунда, без да създава чувство за ситост. Гликемичният товар на сушените плодове е извън скалата за безопасна консумация при диабет.

Плодовите сокове, дори и прясно изцедените (фрешове), са най-големият враг на стабилната кръвна захар. При изцеждането се премахват всички целулозни фибри. Остава течност, богата на фруктоза, която преминава през стомаха за минути и удря черния дроб с огромна захарна доза. Пиенето на портокалов сок е почти идентично с пиенето на подсладена газирана напитка по отношение на метаболитния отговор.

–

Практически стратегии за минимизиране на гликемичния отговор

Ако решите да консумирате плод с по-висок гликемичен индекс, методът на комбиниране е вашето най-силно оръжие. От гледна точка на UX (User Experience) на храненето, ние искаме да забавим „дизайна“ на храносмилането.

– Никога не яжте плодове самостоятелно като междинно хранене. Винаги ги комбинирайте с протеин или здравословни мазнини. Например: резени ябълка с малко орехи или шепа горски плодове с пълномаслено кисело мляко. Мазнините и протеините забавят изпразването на стомаха.

– Спазвайте правилото за „плод след основното хранене“. Когато в стомаха вече има фибри от зеленчуци и протеини от месо или бобови култури, захарта от плода ще се абсорбира много по-бавно.

– Избирайте плодовете според цвета и плътността. Колкото по-воднист и сладък е плодът, толкова по-опасен е той. Горските плодове (къпини, малини, боровинки) остават „златният стандарт“ за диабетици заради огромното количество антиоксиданти и ниския гликемичен товар.

–

Таблица за бърза справка: Гликемичен статус на популярни плодове

–

Индивидуален мониторинг и биоиндивидуалност

Всеки организъм реагира различно. Инсулиновата чувствителност варира в зависимост от времето на деня (обикновено е по-ниска сутрин), физическата активност и нивата на стрес (кортизол). Най-добрият начин да разберете как конкретен плод влияе на вашето тяло е тестването с глюкомер 60 и 120 минути след консумация.

Ако след 100 грама манго захарта ви се покачва с повече от 2.0-3.0 mmol/L спрямо изходното ниво, това е ясен сигнал, че този плод трябва да бъде силно ограничен или изключен от диетата ви.

–

Заключение

Успешното управление на диабета не изисква аскетизъм, а информиран избор. Плодовете са жизненоважен източник на микронутриенти, но при диабет те трябва да се разглеждат като „въглехидратна единица“, а не като „свободна закуска“. Фокусирайте се върху плодовете с нисък GI, контролирайте порциите и винаги търсете синергия с мазнини и протеини, за да запазите гликемичната си крива стабилна.

Материалът Плодовете, които не трябва да употребявате при при диабет е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.

Подобряване на вкуса и текстурата

Едно от най-очевидните предимства на топлинната обработка е значителното подобрение на вкуса и текстурата на храните. Готвенето може да направи суровите съставки по-апетитни и лесни за консумация. Например, печенето на месо кара мазнините да се разтопят и да придадат сочност и аромат, докато варенето на зеленчуци ги прави по-меки и сладки. Тези промени правят храната по-приятна за ядене и стимулират апетита.

Увеличаване на биодостъпността на хранителните вещества

Топлинната обработка може да увеличи биодостъпността на определени хранителни вещества. Някои витамини и минерали са по-добре усвоими след готвене. Например, ликопенът в доматите и бета-каротинът в морковите стават по-биодостъпни след термична обработка. Това означава, че тялото ни може по-лесно да абсорбира тези важни хранителни вещества, което подпомага общото здраве и благополучие.

Намаляване на патогените

Готвенето унищожава вредните бактерии, вируси и паразити, които могат да присъстват в суровите храни. Това намалява риска от хранителни инфекции и заболявания. Високите температури, използвани при готвене, ефективно убиват микроорганизмите, правейки храната безопасна за консумация. Особено важно е това за месото, рибата и яйцата, които могат да съдържат опасни патогени.

Разграждане на антинутриенти

Някои растителни храни съдържат антинутриенти – вещества, които могат да затруднят усвояването на хранителни вещества. Примери за такива антинутриенти са фитатите в зърнените култури и лектините в бобовите растения. Топлинната обработка може да помогне за разграждането на тези антинутриенти, правейки хранителните вещества по-достъпни за организма.

Съхранение и консервиране

Термичната обработка позволява дългосрочно съхранение на храните чрез процеси като стерилизация и пастьоризация. Консервираните храни могат да бъдат съхранявани за дълги периоди без риск от разваляне, което е особено полезно за предотвратяване на хранителни загуби и осигуряване на храна в извънредни ситуации или при пътувания.

Заключение

Топлинната обработка на храните предлага множество неоспорими предимства, които включват подобряване на вкуса и текстурата, увеличаване на биодостъпността на хранителните вещества, намаляване на патогените, разграждане на антинутриенти и възможности за дългосрочно съхранение. Въпреки че суровата храна също има своите ползи, умереното използване на топлинна обработка може значително да подобри качеството и безопасността на нашата диета. Важно е да се намери баланс между различните методи на приготвяне на храна, за да се постигне оптимално здраве и удоволствие от храненето.

Материалът Топлинна обработка на храните има неоспорими предимства е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.

Чиста натурална храна

Под чиста, натурална храна се разбира храна, която е минимално обработена и не съдържа изкуствени съставки, консерванти и добавки. Тези храни са в естественото си състояние и често са цели, нерафинирани и органични. Те са пълни с важни витамини, минерали и хранителни вещества, които са жизненоважни за поддържането на здрав организъм.

Предимства на натуралните храни

Едно от основните предимства на чистите натурални храни е, че те могат да помогнат за предотвратяване на хронични заболявания. Преработените храни често са с високо съдържание на добавени захари, нездравословни мазнини и натрий, което може да допринесе за развитието на заболявания като затлъстяване, диабет и сърдечни заболявания. От друга страна, чистите натурални храни са богати на антиоксиданти, фитохимикали и фибри, които могат да подсилят имунната ни система и да предпазят от заболявания.

Ползи от консумация на чисти храни

Консумацията на чисти натурални храни може също така да подобри цялостното ни благосъстояние и енергийните ни нива. В преработените храни често липсват основни хранителни вещества и те могат да предизвикат колебания в нивата на кръвната захар, което води до промени в настроението и умора. Чистите натурални храни са богати на хранителни вещества, като осигуряват на организма ни устойчива енергия през целия ден и насърчават по-позитивното настроение.

Ефект върху околната среда

Освен това чистите натурални храни са по-благоприятни за околната среда. Преработените храни често изискват значително количество ресурси и енергия за производството си, което допринася за замърсяването и емисиите на парникови газове. От друга страна, чистите натурални храни обикновено се произвеждат чрез устойчиви земеделски практики, които дават приоритет на здравето на околната среда. Като избираме да консумираме чисти натурални храни, ние не само облагодетелстваме себе си, но и планетата.

Отслабване с чисти храни

Освен това изборът на чисти натурални храни може да окаже положително въздействие върху усилията ни за управление на теглото. Преработените храни често са висококалорични и не съдържат основни хранителни вещества, което води до прекомерна консумация и увеличаване на теглото. От друга страна, чистите натурални храни са по-засищащи и по-богати на хранителни вещества, което улеснява контрола върху размера на порциите и поддържането на здравословно тегло. Вижте повече по темата в онлайн списанието mneniabg.com.

В заключение, поговорката „Вие сте това, което ядете“ е вярна, когато става въпрос за нашето здраве. Избирайки чисти натурални храни, ние подхранваме тялото си с основни хранителни вещества и насърчаваме цялостното му благосъстояние. Въпреки че може да изисква известни усилия и промени в ежедневието ни, дългосрочните ползи от диетата с чисти натурални храни далеч надхвърлят удобството на преработените храни. Така че нека направим съзнателно усилие да избираме чисти натурални храни за по-здравословен и щастлив живот.

Материалът Чиста натурална храна за здраво тяло е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.

В запазените рецепти от средата на XVI в. се посочва как да се използват те при кървене на венците, как да се прави прах за зъби от шипки, за да се предпазят венците. На страниците на руски ръкописни лечебни книги, които с право могат да се нарекат енциклопедии на народната медицина, се дават описания на лечебните свойства на шипките. С шипки лекували скорбут, болести на стомаха, сърдечни, очни и нервни заболявания. С масло от шипково семе лекували изгаряния и простудни заболявания.

Материалът Шипките – съкровище на витамини е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.

ХРАНИТЕЛНИ СЪСТАВКИ: Витамини ВЗ, С, Е, бета-каротин. ликопен
В процеса на готвене се отделя ликопенът, което го прави по-лесноусвоим от организма.
Съществуват над 7000 сорта домати и всички те са богати на хранителни вещества.
Доматите имат високо съдържание на витамин С – силно антивирусно средство и важен елемент за правилното функциониране на имунната система. В тях се съдържа и голямо количество ликопен (вид каротиноид), който предпазва от рак – по-специално рак на простатата. В доматите има високо ниво на бета-каротин, необходим за производството на витамин А. Той се грижи за тимусната жлеза, която играе важна роля за имунитета. Освен това доматите са богат източник на витамин Е, предотвратяващ натрупването на токсини в организма.

Материалът Любопитни факти за доматите е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.

Няма лошо, но с задължително да се знае, че на тези места има доста сериозни   заболявания. Добре е да проучите в местната РИОКОЗ у. Националния център за опазване на общественото здраве какви са изискванията за химиопрофилактика при посещение в екзотична държава.

В тропичните и субтропичните страни например има малария. В Централна и Южна Азия – коремен тиф.

Има държави с разпространение на жълта треска, вирусни енцефалити, холера, бруцелоза, дори региони с риск от бяс и смъртоносната Ебола.

Заболяванията, които най-често туристите си докарват едно доста опасно заболяване на дебелото черво – амебна дизентерия, треска, кожни заболявания, хепатит. СПИН или друга болест, предадена по полов път също не е изключена, ако се увлечете и рискувате с поведението си.

Материалът Тежки болести от екзотична екскурзия е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.

Какво представлява гъбата Рейши (лакирана гъба, Ганодерма)? Болести, които лекува, рецепти за лекарства, противопоказания и отношението на лекарите към ефективността на лечението. Гъбите са най-невероятните живи същества, обитаващи нашата планета. Тайнственият свят на гъбите поднася на човечеството много изненади. Те са ядливи и смъртоносно отровни, месести „цветя“ и микроскопични плесени, паразити и хищници. Първите антибиотици са получени от мухъл, а има плесен, която причинява опасни заболявания. Някои гъби паразитират по растенията и ги унищожават. Една от тях е гъбата Рейши. Каква е тази гъба и защо толкова много се говори за нея сега? Какво представлява гъбата Рейши? Полипор лакиран (Ganoderma Lucidum lat.) Японско име Mannentake (гъба на десет хиляди години), Reishi (гъба с духовна сила) Китайско име Lingzhi (гъба на безсмъртието) В България името се е вкоренило – гъба Рейши или Ганодерма.

Малко биология: лакираната гъба е паразитна гъба, която се установява главно върху твърда дървесина (много рядко върху иглолистни), върху пънове, върху корените на мъртви дървета. Има шапка и крак, шапка с овална форма, кракът е прикрепен отстрани. Цветът на шапката е ярка охра с добре изразени пръстени. Отгоре шапката е лъскава, като лакирана, белезникава отдолу, груба. Ако гъба расте върху корените на дърво, изглежда, че гъбата расте от земята. Шапка със стъбло е плодно тяло, а мицел (мицел) се крие в гнила дървесина, прониквайки в дълбините.

Химическият състав на гъбата Рейши

Съвременните диетолози казват, че за да функционираме правилно, трябва да получаваме от 40 до 60 химически съставки в храната всеки ден. Това дава на клетките храна, позволява им да се почистват, защитават, обновяват, удължава младостта и дълголетието на човека. В ежедневието е трудно да се получи такава храна. Ако азиатските лечители са познавали и използвали гъбата Рейши от много стотици години, тогава европейските и американските учени започнаха да изучават задълбочено химичния състав на гъбата едва през миналия век и стигнаха до извода, че гъбата Рейши е килер на химикали необходими за изцеление на тялото, в най-достъпна форма. Изброяваме най-важните вещества за нас: Аминокиселини, същият протеин, от който се изграждат хормони, имуноглобулин, ензими, хемоглобин. Полизахариди (Ланостан спира образуването на антитела), бета-глюкани, предпазват от свободни радикали – противотуморни и противовъзпалителни свойства. Имуномодулиращо действие. Активирайте образуването на макрофаги и лимфоцити. Полиненаситени мастни киселини, от които се състоят мозъчните клетки, чернодробните клетки, клетъчните мембрани на целия организъм. Ние получаваме много малко от храната. Витамините B3, B5, витамин C, D нормализират метаболизма на въглехидратите и мазнините, повишават имунитета. Макро и микроелементи (Ag, Ka, Fe, K, Mg, Zn, Na), особено германий, повишава метаболизма, има противотуморни свойства, спира развитието на метастази. Има мощен антиоксидантен ефект, насища кръвта с кислород, пренася кислород в клетките. Кумарини, алкалоиди, фитонциди, флавоноиди. Кумарините разширяват кръвоносните съдове и разреждат кръвта. Алкалоидите стимулират нервната система. Фитонцидите убиват бактерии и микроби. Флавоноидите имат спазмолитични, холеретични, бактерицидни свойства.

Защо в България все по-често се говори за Гъбата Рейши?

Този тип гъби се смятат за гъби на дълголетието, на духовната потентност, на безсмъртието.

Гъба на духовната потентност, гъба на дълголетието и безмъртието – това са само част от имената, с които е позната в Китай и Япония лечебната гъба Рейши заради чудодейните й свойства да лекува душата и тялото.

В Китай и Япония гъбата и лечебните й свойства са познати от повече от 4000 години. Рейши е дървесна гъба, но трудно се среща в природата, затова е била привилегия за азиатските царе и богати прослойки до втората половина на XX век, когато е започнало нейното култивиране. Рейши е включена в американското “Ръководство по билкова фармакология и терапия” (American Herbal Pharmacopoeia and Therapeutic Compendium).

Китайската традиционна медицина препоръчва да се използват от 3 до 5 г сушени гъби дневно за поддържане на здравето и от 10 до 12 г при сериозни заболявания.

Рейши може да се пие под формата на сух екстракт, тинктура, чай, капсули и др. като днес намира широко приложение в индустрията с хранителни добавки.

Според традиционната китайска медицина гъбата рейши лекува пет ключови органи при хората – сърцето, белите дробове, черния дроб, панкреаса и бъбреците и притежава свойството да укрепва и активира имунната система. Освен тялото обаче, гъбата има митичното свойство да лекува и душата. Сред нейните способности е да увеличава силата на духа и повишава позитивната емоционална нагласа.

Гъбата Рейши притежава редица лечебни компоненти като полизахариди, алкалоиди, стероиди, нуклеотиди. Съдържа и протеини, аминокиселини, витамини, минерали и микроелементи.

Любопитно е да кажем, че може да се приема всеки ден, без да предизвиква странични ефекти.

Според медици гъбата лекува безсъние, различни чревни заболявания, язва на стомаха и на дванадесетопръстника, червата, хепатит, хроничен бронхит, сърдечни заболявания и алергии. Изключително подобрява имунитета, лекува черния дроб и панкреаса. Гъбата има изразени антивирусни и антибактериални свойства, така че може да се използва и като естествен антибиотик.

На гъбата се приписват дори противоракови свойства заради способността й да активизира силите на имунната система и по този начин да се справи с болестта. Затова гъбата е препоръчвана в комбинация с традиционните методи на лечение като химио и лъче терапия.

Има данни за антитоксично въздействие, което продължителният прием на Рейши оказва върху различни чернодробни токсини, като алкохол, лекарства и др.

Най-добре е да се консумира с витамин С, който помага за усвояването й.

Установено е, че облекчава бронхити, астма, кашлица и различни възпаления на дихателните пътища.  

Рейши в народната медицина

Медицината в Китай и Япония използва гъбата Рейши за почти всички болести повече от две хиляди години. В нашата страна те научиха за това не толкова отдавна, всяка година става все по-популярно. Такъв е случаят, когато лекарите започнаха да предписват лекарства с гъба по-рано от традиционните лечители.

Официалното мнение на лекари и медици

Официалната медицина не поставя под въпрос ползите от гъбата Рейши. В аптеките можете да видите капсули, запарки, чайове с гъбен прах. Ганодерма влиза в състава на медицински препарати, шампоани, сиропи и мехлеми. Американският институт по ракови заболявания откри в състава на гъбата полизахарида ланостан (Lanostan), който намалява антителата при алергии. Сега американците се опитват да синтезират ланостан за борба с алергиите и автоимунните заболявания. Специалисти в различни области на медицината предписват гъба Рейши в съвместна терапия при лечение на сложни заболявания, за повишаване на имунитета. Особено често се използва в онкологията. Поставя се наравно с женшен, лимонена трева, мумио, позволява да се компенсират онези проблеми, които са възникнали в тялото и с които самият организъм не може да се справи. В Китай и Корея традиционната и официалната медицина не се разделят, лекарите в европейските страни и у нас стигат до извода, че здравето на пациента трябва да е на първо място и не трябва да се пренебрегва опитът на предците. Гъбата Рейши е „чудо“, дарено от природата, а от вас зависи дали ще я използвате или не. Всеки сам решава как да се лекува. Не забравяйте, че е по-добре да предотвратите заболяването, отколкото да се „хванете за сламка“ от последната надежда.

Материалът Гъбата Рейши е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.

*Лаврово дърво-атакува най-агресивните бактерии,стимулира имунитета.

*Мащерка-антисептично и антибактериално действие при инфекции на горните дихателни пътища.

*Чаено дърво-преборва вирусни и бактериални инфекции.

*Бор-прочиства въздуха и облекчава бронхите.

*Евкалипт-силно антисептично средство при инфекции на дихателните пътища.

*Лавандула-действа противовъзпалително,отхрачващо при кашлица и успокоително.

*Ревинсара-ефикасна при запушен нос.

*Риган-истински природен антибиотик.

*Люта мента-убива бактерии и плесени,действа оздравяващо и противовъзпалително възстановява храносмилането.

Как да ги използваме?

*капнете няколко капки в съд с вода,поставен върху радиатора,или използвайте дифузер.

*при контакт с болни от грип предпазен ефект има вдишването често през деня на ароматно масло от напоена с няколко капки  носна кърпичка.

*за по-силен ефект намажете кожата на шията с малко количество от маслото.

Материалът 10 най-ефекаснни ароматни масла е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.

При лечението на сърдечни заболявания народните лечители отдавна отбелязват специалните ползи от някои растения. Поради факта, че тези дарове на природата съдържат витамини, определени набори от микроелементи и специфични органични киселини в големи количества, има бързо възстановяване на сърдечния ритъм с дълъг период на ремисия.

Лечението на заболяване като аритмията трябва да бъде комплексно. Поради тази причина заедно с традиционната терапия използвайте помощта на народната медицина, за да ускорите процеса на оздравяване.

Какво препоръчват различните билкари на своите пациенти?

С какво е полезен глогът при такива състояния?

Тинктури от майчинка или корен от валериана са известни на всеки, който поне веднъж в живота си е имал проблеми с работата на сърцето. Положителни резултати могат да се получат, ако лечението на предсърдно мъждене с глог се използва при сърдечно болни.

Това антиаритмично средство отдавна се използва за укрепване на миокарда, подобряване на храненето на сърдечния мускул. В комбинация с валериана и майчинка, това растение се използва успешно от кардиолозите за възстановяване на сърдечния ритъм.

Ако за лечение на сърдечни заболявания е избран само един глог, тогава се препоръчва 50 плода да се залеят с 500 грама вряла вода и да се варят на слаб огън 15-20 минути. Полученият бульон настоява 6-8 часа и се приема по 20-30 грама 3 пъти на ден след хранене в продължение на един месец.

Съществува схема, при която експертите съветват смесване на фармацевтични алкохолни тинктури от майчинка, глог и валериана в един контейнер и поставяне на студено и сухо място. Това лекарство може да се приема по 15 грама 3 пъти на ден, също в продължение на 30 дни. Подобен метод за предотвратяване на предсърдно мъждене трябва да бъде съгласуван с лекаря.

Lovage с аритмия

Някои рецепти от различни справочници за лечебни растения се препоръчват да се използва lovage за предотвратяване на ритъмни нарушения. Лечението на предсърдно мъждене с билки става все по-популярно сред кардиологичните пациенти.

Това очевидно е свързано с висок риск от развитие на алергични състояния при употреба на фармацевтични продукти, както и с рязко покачване на цените на обичайните сърдечни лекарства.

За да постигнете желания ефект, трябва да смилате 50 грама корени от трева с миксер или месомелачка и след това да ги налеете 1 литър вода, да къкри 15-20 минути.

Бульонът се настоява за 12 часа, като се препоръчва веднага да се приготви следващата порция, тъй като дневната доза от лекарството е 1 литър от тази тинктура.

Някои експерти препоръчват, при липса на ефект от терапията, да се увеличи дневният обем на отвара от ловека. Такъв съвет е рискован, тъй като това растение има подчертан ефект върху сърдечния мускул, предозирането му е изпълнено със сериозни проблеми.

Целина при аритмии

Когато лекувате предсърдно мъждене у дома, не забравяйте за такова градинско растение като целина. В допълнение към използването на тази билка в кулинарията, тя често се използва в народната медицина.

За да предотвратите атака на предсърдно мъждене, се препоръчва ежедневно да включвате в диетата си салата от прясна целина, магданоз и копър. Лечебното растение се натрошава, смесва се с изброените плодове от градината, добавя се сол, растително масло или майонеза на вкус.

Това ястие може не само да разнообрази масата на болен човек, но и да помогне за намаляване на риска от развитие на атаки на ритъмни нарушения.

Лечебни рецепти, които облекчават задух и силно замайване:

На базата на лимонов сок

Списък на съставките:

пчелен мед – 250 милилитра;
сок от 4 лимона;
бадеми – 20 броя;
листа от здравец – 15 броя;
тинктура на базата на валериана – 12 грама;
тинктура от глог – 10 грама;
зърна камфор – 5 бр.
Смесете добре лимоновия сок и меда, натрошете листата на здравец, ядките в блендер и разбъркайте. Добавете двете тинктури едновременно, цели зърна камфор и разбийте добре. Поставете продукта в хладилника. Консумирайте 1 път на ден 20 минути преди закуска до изчерпване на готовия продукт. Противопоказания – обостряне на гастрит.

На базата на майчинка, ехинацея и жасмин

Смесете добре 4 супени лъжици майчинка, 2 супени лъжици ехинацея и 1 чаена лъжичка жасмин. Съхранявайте ги в плътно затворен буркан от дебело стъкло с тъмен изумруден или кафяв оттенък. Варете и пийте на малки глътки през целия ден. Противопоказания – мигрена и обща слабост.

На базата на маточина

Една супена лъжица от билката се залива с 500 мл. преварена вода и се оставя да се запарва в съд, покрит с кърпа. Преди употреба прецедете отварата през марля и пийте по 0,5 чаша, 3 пъти дневно. Важно е на всеки два месеца лечение да правите почивка от около седмица! Маточината се използва като успокоително при нарушение на сърдечната дейност. На нейна основа се приготвят настойки, които помагат на сърцето да се справя с основните си функции.

На базата на шипка и плодове от глог

Залейте 30 грама счукани шипки с 1 чаша вряща вода. Покрийте плътно и оставете за около час. Когато бульонът се охлади напълно, добавете към него 1 чаена лъжичка плодове от глог. Приемайте всяка сутрин преди закуска в продължение на 30 дни. Повторете курса след една година. Противопоказания – напълно липсват.

Медицинска колекция, облекчава болката в гърдите и облекчава симптомите на тахикардия.

На базата на трицветна теменужка и невен

Виолетови листенца и листа – 50 грама.
Невен – 50 грама.
Орехи – 20 бр.
Тинктура от роза – 100 милилитра.
Карамфилово масло – 10 капки.
Трицветна теменуга и невен се заливат с 1 чаша вряща вода, като към нея се добавя масло от карамфил. Начупете ядките и ги добавете към тинктурата от роза (тинктурата от червена роза работи най-добре). В получения бульон добавете смес от ядки с тинктура и консумирайте 2 пъти на ден преди хранене. Противопоказания – алергия към карамфил и бременност.

Рецепти за здраво сърце – глог

Експертите препоръчват също да използвате глог, чесън, прополис, лук, мед и лимон. Всички тези естествени съставки са достъпни и с елементарни умения препаратите от тях се приготвят лесно. Глогът се счита за най-активния растителен компонент за производството на лекарства за почти всички видове тази патология.

Приготвяме лекарства от естествени суровини
Поради изобилието и достъпността на информацията за фитолечението, всеки от нас добре знае, че лечението чрез народни рецепти включва лечебни растения, билки, корени, пчелни продукти, прясно изцедени сокове, лечебни горски плодове и други прекрасни дарове на природата. Терапията на ритъмни нарушения е напълно възможна у дома. В случаите, когато няма усложнения, не се изисква почивка на легло в болница.

Предписаните от лекаря курсове на лечение, съчетани с билкови препарати и комфортна домашна среда, дават отлични резултати. Благодарение на комплексната терапия се подобрява снабдяването на тъканите с кислород, кръвният поток се стабилизира, обогатява се с микроелементи, сред които калият и калцият са жизненоважни. Въвеждането на билки ви позволява да повлияете положително на сферата на нервната система, да нормализирате кръвното налягане, да придобиете правилните физиологични параметри.

Мента се среща не по-рядко от глог в народните билкари за лечение на тахикардия. Приготвя се по много начини, но най-популярни и ефективни са следните рецепти:

Старателно смесени натрошени части от листа от мента, корен от валериана, съцветия от маточина, плодове от глог, изсушен бял равнец в равни части се поставят в дълбок съд, заливат се с вряла вода, оставят се за 45-60 минути, отцеждат се. Използвайте инфузията три пъти на ден за ½ чаша. Можете да добавите 0,5 чаена лъжица мед за вкус.
В някои колекции с рецепти се препоръчва отделно вливане на мента върху водка. Тинктурата се приготвя в съотношение натрошена мента към водка 1: 2 в продължение на десет дни. Трябва да се пие по 1 чаена лъжичка във вода – 50 мл четири пъти на ден.
Добър ефект за намаляване на напрежението върху нервните перикардни възли се постига чрез редовно приемане на инфузия на майчинка с невен в равни пропорции във вряща вода в продължение на два часа. Курсът на лечение е ¼ чаша 2-3 пъти на ден в продължение на 25 дни.

Материалът Аритмия – билкови рецепти е публикуван за пръв път на HealthOuter – Здраве и Здравословен начин на живот.